Проблемът с насилието в семейството – доколко сме готови да признаем този факт или не, насилието в рамките на детско-родителските или съпружеските отношения съществуват повсеместно във всички страни и култури. Именно жените и децата най-често от всички стават жертви на сложно насилие в семейството.

Домашното насилие – това е повтаращ се цикъл, с увеличаваща се честота на физическа, сексуална, словестна, психологическа и икономическа обида и натиск по отношение на свои близки с цел упражняване над тях власт и контрол.
Целта на всяко насилие е стремежът да унизи жертвата, като това е единственият начин този, който проявява насилие да може временно да се почувства „по-голям“. Домашното насилие се явява само една тенденция, отразяваща тенденциите на насилието в световен мащаб.

Напрегнатият живот, бездуховността, стресът, социалните смущения, загубата на ориентири и семейни ценности, нарастващата алкохолизация – всичко това в значителна степен формира благородна почва за възникване на една или друга форма на насилие.

Насилието не е само физическа, груба сила, както е прието да се счита, а много сериозно изострени психологически форми на въздействие. Социологическите данни за разпространение на насилието в семейството, по същество, не съответстват на действителността и са занижени, тъй като проблемът рядко се изнася извън семейството. Освен това, семейното насилие има място не само в социално неблагополучните семейства. Това е проблем, характерен за всички социални слоеве от населението, но социално неблагополучните семейства са най-често засегнати.

Съществуват няколко форми на домашно насилие:
- физическо насилие – преднамерено нанесени физически наранявания с различна степен на увреждане: побой, ограничаване на храненето, съня, склоняване към употреба на алкохол, наркотици и т.н.
- сексуално насилие – преднамерено манипулиране на тялото на човек като сексуален обект, въвличане в проституция, порнобизнес и т.н.
- психологическо насилие (поведенческо, интелектуално, емоционално и т.н.) – преднамерено манипулиране на човек (дете или възрастен) като обект, игнориране на неговата свобода, достойнство, права и довеждащи до различни дефомации и нарушения на психическото развитие.
- икономическо насилие – това е контрол над финансовите и други ресурси на семейството, разделяне на парите на жертвата на „съдържание“, принуждаване към изнудване, забрана за получаване на образование и/или труд, умишлено присвояване на финансовите средства на семейството с цел създаване на напрегната обстановка.

Именно психологическото насилие се явява като ядро на насилието, неговата изходна форма, на основата, на която може да възникне физическо и сексуално насилие.

Психологическото насилие се явява най-разпространената форма на семейно насилие и включва в себе си различни форми – заплахи, унижения, обиди, високи изисквания, прекомерна критика, лъжа, забрани, негативни оценки, фрустрация от основните нужди и потребности, изолация.

Всички тези форми на въздействие на човека носят израз на деструктивен характер и водят до загуба на доверие в себе си и света, безпокойство, тревожност, нарушения на съня е апетита, депресия, агесивност, гъвкавост, ниска самооценка.

Нараства склонността към уединение, формират се суицидни наклонности и може да възникнен личностна психопатология с различна етиология - наркотични зависимости, булимия, анорексия, соматични и психосоматилни заболявания – язва на стомаха, алергия, наднормено тегло, нервни тикове.

Децата и подрастващите, които стават свидетели на домашно насилие, приемат този модел на поведение и го възпроизвеждат в следващо поколение. Наблюдава се висок риск на криминалните прояви.

В психологическата наука се отделят няколко модела на насилие в семейството, към които предразполагат фактори като ниска самооценка, алкохол, наркотици, проблеми с комуникацията, социална изолираност, социални, психологически и психиатрически проблеми, депресивност, отсъствие на самоконтрол, суицидни наклонности, агресия, ранна бременност на майката, загуба на бебе и дете, физически и психически недостатъци.

Към външните (социални) фактори на насилие се отнасят – бедност, ниско ниво на доходите, безработица, социална изолация и затвореност на семейството, пренаселеност, ниско образователно и културно ниво.

Особеност на насилието в семейния контекст – и за насилника и за жертвата се състои в необходимостта от продължаване на общуването, което става крайно болезнено за съхраняване и поддържане на системата от междуличностни взаимоотношения.

Синдромът на посттравматичният стрес възниква в отговор на извършено насилие и се проявява в спектъра на такива симптоми като – натрапчиви спомени и сънища, повишена тревожност, потайност и стремеж към самота, понижена емоционалност, склонност към депресия и употреба на наркотични вещества, немотивирана жестокост, агресивност, агресия насочена към себе си, суицидни тенденции.

За да се преодолеят последствията от семейното насилие и да се излезе от ситуацията на посттравматичния стрес е необходима професионална помощ от психолози и психотерапевти.

Необходимо е човек да осъзнае себе си както в ролята на жертва, така и в ролята на насилник, да осъзнае своя психотравмиращ опит, вътрешно да го приеме и изрази, да се помири с миналото. Тази крачка се явява крайно важна за избавление от душевните страдания. Тя помага за освобождаване от бремето на разрушителните преживявания, чувството на вина и помага за построяването на свой, нов, много по-конструктивен живот.