Детето развива агресия, когато – го бият, издевателстват над него, принудено е да изпитва незаслужен срам, родителите редовно го лъжат, стават свидетели на родителско пиянство и побой, възпитават го в двоен морал, родителите не са взискателни и неавторитетни за детето, родителите нямат изградена доверителна връзка, настройват детето един срещу друг, родителите не общуват с детето, на детето му е забранено да кани свои приятели в дома си, родителите проявяват малка грижа и опека, живеят свой живот и детето се чувства необичано.
Агресивното поведение определяме по определени Критерии за агресивност.
1. Често губи самоконтрол.
2. Често спори, ругае с възрастните.
3. Често отказва да спазва правила.
4. Често целенасочено дразни другите.
5. Често обвинява другите за своите грешки.
6. Често се сърди и отказва да направи каквото и да било.
7. Често е завистлив и отмъстителен.
8. Чувствителен, много бързо реагира на различни действия на обкръжаващите го, които нерядко го дразнят.
Да предположим, че детето е агресивно, е възможно, само ако в рамките на не по-малко от шест месеца в поведението му са проявени следните от общо осемте изолирани признаци.
1. Отхвърляне (неприето дете). Детето се чувства изоставено, незащитено и затова за него не съществува родителски авторитет. Детето няма положителен пример за подражание.
2. Свръхвзискателност – прекомерна критика и наказание за незначителни провинения – довеждат до озлобеност, стремеж да постъпва скришом, формира чувство за непълноценност и очакване на неуспех. Агресията става способ за самоутвърждаване.
3. Хиперопека – свръх обгрижване – детето е лишено от самостоятелност, развива инфантилност, не съумява да противостои на стреса, не е способен да се отстоява, може да стане жертва на агресия и да стовари натрупаната агресия върху предмети - късане на книги, чупене на вещи, драскане по стени или мебели, върху животни, на по-слабите или върху себе си, като си причинява наранявания.
Някои принципи на общуване
1. Работата по корекцията на агресивното поведение започва от родителите. Важно е да се знае, че детето не може да се промени, ако не настъпят промени в семейството.
2. Важно е, детето да чувства във всеки момент, че вие го обичате, цените, приемате и че той е нужен и принадлежащ във вашето семейство. Не притеснявайте да го приобщавате.
3. Показвайте личен пример на ефективно поведение, не допускайте избухване на гняв и недоброжелателни изказвания за други хора.
4. Забрани и висок тон са най-неефективните способи за преодоляване на агресивността. Само, когато разберете причините за агресивното поведение на детето, можете да очаквате подобрение.
5. Формирайте способност за съпреживяване и съчувствие – емпатия.
6. Научете детето да разпознава собствените емоционални състояния и същите на обкръжаващите го хора. Разширявайте поведенческия репертоар на детето.
7. Бъдете последователни в наказанията, като наказвате за конкретни постъпки без да унижавате детето.
8. Дайте възможност на детето да разпръсне агресията си като я прехвърли върху други обекти – например да удари възглавницата.
9. Не потискайте опитите на детето да се „самоутвърждава“, отнасяйте се с разбиране, опитайте се спокойно да преговаряте
10. Отбелязвайте, когато детето се държи неагресивно в конфликтни ситуации и го поощрявайте за това.
11. Отработвайте навици за реагиране в конфликтни ситуации. Учете детето да носи отговорност за себе си.
Профилактика на агресията и жестокостта у децата.
Постарайте се да създадете и съхраните атмосфера на откритост и доверие в семейството.
Обещавайте само това, което можете да изпълните, за да не иградите в душата му несбъднати надежди.
Не поставяйте условия. Бъдете тактични в мерките за въздействие към детето.
Не наказвайте детето за това, което позволявате на себе си.
Не променяйте изискванията си към детето, за да угодите на някой друг.
Не шантажирайте детето с отношенията си един към друг.
Споделяйте с детето си своите чувства и слабости.
Чувствата ви към детето ви да бъдат постоянни, независимо от неговите успехи в училище. |
